Оживях! Оцелях! Събудих се! Направо не ми се вярваше...

Вчера беше 14 фенфруари. (т'ва е за информация на всички безпаметно напили се) Денят ми започна много добре. Купих си уникално яки маратонки за бягане и вече нищо не може да ме спре по пътя ми към златния медал на Олимпиядата през май! Настроението беше на ниво - с перспектива да се запази такова. Да, ама не! За всичко е виновен Радко Секса. Той провали моя празник. Срина го с един замах. Из основи. Посветих му стихотворение, изпълнено не толкова с любов, колкото с похот, а той... а той каза "Недей да го публикуваш." Е, аз защо мислиш съм го написала? За да си изкарам боя ли?! Била съм много вулгарна. Всъщност съм брутално вулгарна! Е, и? ЕАИ?!

ВАЖНО! Започна записването за зимни кънки през август месец. Който има желание, да ми пише на скайпа. Ако пък има и баба Вела, може направо на ЖиСиЕм-а да ми колне.

А сега сериозно. (няма да е за дълго) Честит Рожден Ден на моята любима машина - Вержи, както и на Боби-Дългия. С най-добри пожелания, послания и възклицания. Хубав празник, сладурковци!