вторник, 24 февруари 2009 г.

Седя и се чудя има ли смисъл да пиша в блога изобщо. И тази публикация ще е в духа на предишната. Казвам в духа, защото това, което искам да кажа, не мога да го изразя с думи. Няма такива псувни просто. Може и аз да не ги знам. Не знам и от кого да започна. Гаврата е пълна. Като се почне от троицата глупаци, дето не мога да ги гледам, та се стигне до селския манталитет на част от хората, с които общувам всеки ден. Говоря за манталитет, а не за произход. Да не стане объркване нещо! Май ще спра дотук. Не ми се говори даже. Обещавам следващата публикация да е по-весела. Може и някоя програмка да кача. Ако имам муза. Ай!

P.S. Четете и препрочитайте писаното на 23 октомври 2008г.

вторник, 17 февруари 2009 г.

Пичка ти лелина селска, смотана, грозна, нещастна, нахална, нагла и тъпа... Кон да ти го натресе!
Нема си вреш носа къде не ти е работа!

P.S. За подробности си припомнете публикацията от 23 октомври 2008г.

неделя, 15 февруари 2009 г.

Оживях! Оцелях! Събудих се! Направо не ми се вярваше...

Вчера беше 14 фенфруари. (т'ва е за информация на всички безпаметно напили се) Денят ми започна много добре. Купих си уникално яки маратонки за бягане и вече нищо не може да ме спре по пътя ми към златния медал на Олимпиядата през май! Настроението беше на ниво - с перспектива да се запази такова. Да, ама не! За всичко е виновен Радко Секса. Той провали моя празник. Срина го с един замах. Из основи. Посветих му стихотворение, изпълнено не толкова с любов, колкото с похот, а той... а той каза "Недей да го публикуваш." Е, аз защо мислиш съм го написала? За да си изкарам боя ли?! Била съм много вулгарна. Всъщност съм брутално вулгарна! Е, и? ЕАИ?!

ВАЖНО! Започна записването за зимни кънки през август месец. Който има желание, да ми пише на скайпа. Ако пък има и баба Вела, може направо на ЖиСиЕм-а да ми колне.

А сега сериозно. (няма да е за дълго) Честит Рожден Ден на моята любима машина - Вержи, както и на Боби-Дългия. С най-добри пожелания, послания и възклицания. Хубав празник, сладурковци!

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Яба - Даба - Ду

"Днес беше голямо, както всеки друг ден, за който пиша!", би възкликнал Даката. Е, не се напих като животно, но все пак беше голям ден! Взех си изпита по Java. Не само че не ме скъсаха, ами ми писаха и Отличен 6.00, нищо че бях за Перфектен 7... Поздрав за Рашева =) И да не си забравиш чадъра - не ти вярвам, че в Лондон не вали... Мисълта ми беше за Java, разбираш ли начи... Май няма какво да се говори повече. Мисля, че се видя на кого къде му е мястото - от кого ще излезе програмист и от кого - математик. Второто даже не е никак сигурно... Който не е разбрал за какво дума, да ни съ прртснявъ. Бъдещият ми съпруг, за когото а пропо се отказах да се омъжвам, ще се сети. И днес няма да псувам. (точка)

Сесията е към своя край, но не и селските номера. Това не знам защо го казвам точно. Приемете го като констатация. Фундаментална истина. Изстрадана. (точка)

Наближава 14 фенфруари, а аз пак си нямам гадже. Ще си умра девствена и те така... Не съм и флюбена. Не че не съм, просто се правя. Много съм влюбена даже. В Деяна. Тя е моето слънце. Сладурана. Ама ми отказа. Много тежко го приемам. Предложих и да правим секс, а тя не иска. Не правела секс с жени. И аз не съм правила, тя за каква ме мисли?! Всичко си има първи път, нали? Даже бих й платила. Ако имах пари. Ама нямам. Онзи ден се хванах на някакъв бас с Ицо, не помня за какво беше баса, ама оттогава Ицо ми дължи пет стотинки и половина на цяло. Тъй че ако ми се издължи, веднага ги давам на кака. На секундата. Не за друго, ами защото е много яка кака. (бай дъ уей, аз дясната ръка от 8-ми декември насам не съм си я мила) Казано на асемблерски - за връщане на борчове натиснете 5. (точка)

Имам още какво да кажа, ама ще се спра за тази вечер. В добро настроение съм и не ми се псува. Не много. Айде стига чели... и умната с виното, любовта и правенето на деца!

петък, 6 февруари 2009 г.

Маслиновата Кралица

Вече е решено и то окончателно! Ще ставам говернаторка на провинция Гърция. Да, няма грешка - Гърция, провинция на България. На новата България. На България, управлявана от император Дака Първи. И последен. Неповторим. (точка)

След като господарят ми даде войска, аз ще завладея сегашна Гърция и ще изселя държавата някъде далеч-далеч от тук - там, където има студ. След това новият държавен глава на България ще си води предвидената политика по отношение на държавата Гърция.

Малко ретроспекция... Точно преди да стане изселването, моите хора ще запишат разните там сиртакита в mp3 формат и ще изпекат няколко милиарда CD-та. Не гледайте така втрещено! Правя го за по-сигурно. (точка)

По време на управлението ми смятам да превърна България в достоен конкурент на Италия в производството на маслини и зехтин. Освен това, веднагически започва производство и на фалшиви маслини с пластмасови костилки. Питаш защо? Ще ти кажа защо! (удивителна) Елементарно - целта е да не се разваля облика на хранителната ни промишленост.

След това е ред на полуостров Халкидики да се прекръсти на Слънчев Бряг 2, т.е. предтои му гъсто застрояване с бетон, бетон и бетон. Маняшко! (удивителна) Що се отнася до третия ръкав и манастирите на него - изритваме гърците без право на обжалване, даже без ризи на гърба, за да не свият някоя ценност. Така България ще контролира културното им наследство и ще изисква непосилни суми не за да им го върне, а за да им го покаже на снимка, да ги успокои, че все още не е унищожено. Няма да псувам и аз. (точка)

Това е засега от мен - владетелката на Маслините =) Яжте маслини преди да съм поела аз производството им.

P.S. За приказки за лека нощ натиснете 1

сряда, 4 февруари 2009 г.

ХубаВелчо

(част първа)

Велчо, Велчо - хубаВелчо
Хващаме ли бас?
Искам ли те аз?

А ти дали ме искаш
В ъгъла да ме натискаш
Да сме само двама
Плийс, не казвай ти на мама !

В банята е мокро,
Под душа пък е топло

Дет' му се вика
Ти ебем ле кульор,
Ти ебем ле фльор !

След това
На рамото ми да положиш ти глава,
Нежно да ме питаш :
"Ça va? Ça va? Ça va?"

Цоло, брат му Цецо
Ще завидят
Само да ни видят !

Нека си остане между нас
Да няма RAS и после CAS !

Велчо, Велчо - хубаВелчо
Хващаме ли бас?
Искам ли те аз?

* * * * *

(част втора)

Велчо телефона си загуби
Пък се мае, пък се чуди :
"Как ще звънна аз на моите братя?
SMS-че как ще пратя?
Кой по изпитите ще помага?
Да поуча май ще се налага..."

Велчо портмонето си загуби
И се мае, и се чуди :
"Личната ми карта де се дяна?
Драма! Драма! Драма!
Карта няма и за банкомата
Май ще вадя автомата..."

Велчо шапките загуби
Пак се мае, пак се чуди :
"Га снегът навънка хруска,
Що ще чиня без ушанка руска?
'Шичките ми ще замръзнат
Яко ще се зъзне!"

* * * * *

(част трета)

Велчо, Велчо - хубаВелчо
Хващаме ли бас?
Стискам ли ти палци аз?
На ръцете, на краката...
Да избиеш РИБАТА в реката !

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Късмет?!

Колкото по-усърдно работиш,
толкова повече късмет имаш.
Гари Плейър

Подигравка... абсолютна! Не че не е вярно, ама да ми се падне подобно късметче точно след като са ми разказали играта по Интернет Технологии е някак доста неприятно! То не беше "Ама това тука защо е така, ама това там защо не е еди как си?!" Цял семестър се правеха, че ни преподават, а ние - студентите, се правехме, че научаваме нещо... Накрая ни го набиха, ама много здраво! Каквото почукало - такова се обадило, нали? Мързел при мързел отива. (точка) Аре стига съм се ядосвала, че това не е единственото...

От сума време се пробвам да си сложа брояч на блога, защото подочух, че съм станала много популярна в Интернет пространството. "Урааа", би възкликнал Даката. Еми за "Ура" си е! (удивителна) Да, ама как се слага тоя брояч? И преди съм се занимавала с подобни скриптове (аз и с други неща съм се занимавала, ако става на въпрос... :D) ама с тоя шибан bloger нещо не ми връзва. Възмутително!!! (три удивителни) Тъй че... ако ТИ, да - точно ТИ (във горещи нощи... ля-ля) имаш представа как да си го сложа (брояча) моля те, пиши ми на скайпа, примерно.

P.S. Последното важи и за тези, които имат баба Вела, която едно време...